Научна публикация Физиология & Неврология Том III

Сънят не е почивка — той е промиване. Всяка нощ мозъкът изхвърля следите на изминалия ден и запазва само онова, което трябва да остане.

Г  Тотолаков

Вегетативна физиология

Сънят

Георги Тотолаков · Велинград · България

Вегетативната мозъчна дейност е основният, първичен вид мозъчна дейност — тя определя вътрешните правила на живия организъм и осъществява синхрона между всички физиологични процеси. Без нея организмът не може да живее.

Вегетативната мозъчна система разполага със сетива. Чрез тях тя разпознава състоянието на физиологичните системи и предприема действия за тяхната регулация. Знаците, които вегетативните сетива отчитат, са три вида:

• Хуморални — носени от веществата в кръвта.
• Термодинамични — носени от топлината.
• Електродинамични — носени от електрическите импулси.

Редът на живота

Вегетативната мозъчна дейност, от една страна, и останалите системи в организма, от друга, се подчиняват на едни и същи основни правила за живот. Те се определят от общото състояние на организма и следват неизменен ред:

В състояние „сън“ натрупаните вещества се изхвърлят и системите се връщат към своите изходни показатели. В състояние „бодрост“ организмът се движи, храни се и действа — и с всяко действие в мозъка се натрупват вещества, които носят информация. Графиката по-долу показва този ритъм на натрупване и промиване.

В състояние „сън“ физиологичните системи се намират при своите основни, генетично определени показатели, които поддържат непроменени — техните ДНК-параметри. В състояние „бодрост“ те нарушават това изходно състояние, защото живите организми постоянно се движат, хранят се и извършват различни действия, свързани с начина им на живот. Тези промени се осъществяват чрез регулаторни механизми.

За да управлява протичащите процеси, мозъкът получава точна информация за тях. Всички хуморални вещества, електрически импулси и топлинни сигнали, достигнали до мозъка, носят информация за всяко действие, което физиологичните системи извършват. След приключване на действието натрупаните в мозъка вещества трябва да се отстранят — тяхното предназначение вече е изчерпано.

Промиването

Проблемът е, че нито един мозъчен център не може да извърши това самостоятелно, само за себе си. Докато организмът е буден, е невъзможно останалите центрове да спрат работа и да престанат да получават хуморални сигнали — с изключение на един.

Затова промиването се извършва в състояние „сън“ — за всички физиологични системи едновременно. Тогава мозъчните центрове се очистват от натрупаните хуморални вещества.

Два вида въздействия

Въздействията върху мозъка са два вида. Едните нямат значение за по-нататъшния живот — например мускулното съкращение предизвиква регулация на кръвотока, но то няма трайно значение. Другите трайно променят състоянието на организма — например оплождането.

Това налага по време на сън в мозъка да се извършат две различни действия — едно за всеки вид въздействие.

По време на сън в мозъка се извършват следните две действия:

• Премахват се хуморалните регулатори, които носят информация за временни промени с обратим характер, натрупани в състояние „бодрост“.
• Временните промени с необратим характер, настъпили в бодрост, се превръщат в част от постоянното състояние. Те се запазват на съхранение в мозъка и стават част от постоянното състояние на организма, а хуморалните регулатори, които носят информация за тях, се изхвърлят.

Цената на безсънието

Това са причините, поради които безсънието е болест. Когато промиването спре, мозъкът остава претоварен с веществата от изминалата бодрост — и започва да греши.